На Рио-де-Луднейро
Модерно е значи на днешното време
да гълташ илачи и луд да те вземе,
виртуални пържоли да ти изпраща,
че с тези наяве... то сън те не хваща.
Не искам скафандър и звездни кюфтета –
без каска ще кацна на мойта планета.
А как ли? Банално – качи ме на облак!
С чорап на дъждовно райѐ да си цопам.
Две нощни ракети „Венера – Меркурий“
ще носят от Марс шоколадови пури.
Луната от завист почти се напука,
а Юпитер пратих да суши суджука.
На млечния път ще разсажда домати
Нептун и пиперки!... Земята се клати
и много е обла – в квадрати танцувам!
Плутон натоварен с уиски пътува.
И лед ще ми слага по няколко пръста
Сатурн докато ме вози на пръстена…
Уран вече прави целувки от хелий.
А рокля? Ще шляпам със облаци бели!
Уж нервите – нерви, не стигат до петък!
Уж тонове книги и труд толкоз века…
как може пак тъп да се ражда човекът?!
След колко слънца, а на първата пряка
върти се във всички посоки и чака
да се намери локомотива на влака!
… Щом казваш, че много добре ме разбираш,
на Рио-де-Луднейро ела с каса бира! 😊
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
