На рожден ден

По пътека през долчина

крачи весела дружина:

Кум Вълчан и леля Меца,

Лиско, на Вълчан кумеца,

а до тях пристъпват тежко

Язовеца с чичо Ежко.

Бързат весели, засмяни,

към Лисанини поляни.

Празник има Кума Лиса.

Тя покани им написа:

Утре имам ден рожден.

Каня всички ви при мен!

Тържеството ще започне

утре вечер в седем точно.

Празнично се облечете!

Моля ви, не се бавете!

На поляна, сред букака,

Лиса гостите си чака.

Тича весела, припряна,

чисти, готви отзарана.

Наизнесе пред дома си

столове и дълги маси.

После бързо ги застели

с чистите покривки бели.

Свършиха Велики пости,

та за скъпите си гости

изненади готви Лиса,

с гозби чудни да ги слиса.

Цял ден прави тя  салати

с разни билки непознати.

За предястие Лисана

във потока мренки хвана.

После ги почисти бърже

и в тигана ги изпържи.

Сервира цели  пет кокошки,

пълна кошница с овошки,

цяла купа със медец –

на десертите - венец.

Пък и торта не забрави,

със сметана я направи,

сложи свещи най-отгоре

и доволна си мърмори:

- Е, за гости съм готова.

Изморих се, честно слово!

Всичко е готово вече,

а до седем е далече. -

рече Лиса със усмивка.

- Има време за почивка.

Нещо ме налегна дрямка?

Я да легна тук на сянка!

Легна и заспа Лисана...

И тогаз – белята стана.

През поляната  премина

Глиго с цялата дружина -

гладни, рошави момчета -

вечно гладните прасета.

Щом трапезата съзряха,

те зарадвани се спряха.

И веднага, без да чака,

всеки спусна се в атака.

Дълго ядоха и пиха,

масата  опустошиха.

Даже свещите без свян

сам излапа млад глиган.

После, както се явиха,

тъй в гората те  се скриха.

А Лисана сън сънува...

Поздрави насън дочува.

С гостите яде и пие,

кръшни танци с Вълчо вие -

с нова кожа пременена,  

свети като позлатена...

А пък нашата дружина

вече своя път измина.

Бърза, малко подранила,

към рожденичката мила.
Всеки носи ù букетче,

а под мишница – пакетче

със подаръче избрано

за кокетката Лисана.

Меца, стара домакиня,

носи ù престилка синя.

Кум Вълчан пък чехли

носи за крачетата ù боси.

За милата си братовчедка

Лиско купи нова четка.

Чичо Ежко е набрал

вкусни гъбки – цял чувал.

А за Лисина наслада

Язко носи ярка млада.

- Ето Лисина поляна!

Май пристигнали сме рано? -

рече гладната Мецана.

- Ох, душа не ми остана!

Тръгнали сме отзарана.

За вечеря време стана,

а стомахът ми къркори -

Кумчо Вълчо промърмори.

- Вярно, идем отдалече,

но ще си починем вече -

рече Ежко със надежда.

И дружината повежда

към поляната голяма.

- Но защо стопанка няма,

гостите си да посреща

в  тази мараня гореща? -

Язовецът се стъписа. -

Вижте я, заспала Лиса,

а трапезата е празна,

мръсна, даже безобразна!

- Няма помен от гощавка!

С нас си правят подигравка! -

ревна Кум Вълчан сърдито

и Лисана гневно срита.

-Тъй ли се посрещат гости?

Да не са Велики пости?

Скочи Лиса възмутена.

Към трапезата смутена

гледа, ахка и се чуди:

- Тук върлували са луди?!

Или минала е хала,

докато съм сладко спала?

Мили гости, честно слово,

бе трапезата готова!

Всеки щеше да открие

тука разни вкусотии.

Бях приготвила салати

със подправки непознати.

Пържих  ви и бели мренки

с вкусни гъбчици червенки.

Пекох младички кокошки.

Имаше и кош с овошки...

А от тортата голяма

даже помен вече  няма!

На рождения ми ден

някой гаврил се е с мен!

Жалба до кого да пиша?

Плаче Лиса и въздиша,

възмутена, наранена,

сълзи рони оскърбена...

Съжали я чичо Ежко

и продума тежко-тежко:

- Стига, Лисо, не скърби!

Поздрави приемай ти!

Не плачи, така не бива!

Ти, Лисано, да си жива!

-Ха честит ти ден рожден -

рече Вълчо- и от мен!

- Е, каквото стана - стана! -

 позасмя се и Мецана -

Вярно, че сме много гладни,

но на тез поляни хладни

да забравим за бедата

и да почнем веселбата!

Е, откраднаха храната,

сита да ни е душата!