По едноименно от Aneta Kz /Анета Джурова/
На сцената на малкия театър,
притихнала, с усмивка на уста,
изкусна фея твореше красотата,
топяха се нестоплени сърца...
На истинската сцена бурна,
танцуваща, развяла свилени коси,
любов-омайница се втурна,
сърцата мигом прелъсти...
Любов и красота, две думи чудни,
люляни заедно в една съдба,
очакват истини, добри и будни,
да оживеят в радостта.
..............................................................
На сцената, ранима, вдън сърцето,
изгряваше стремително звезда.
От векове вълнуваше поети.
Дали не беше... свобода?...
14.05.2007
Благодаря!
© Мери Попинз Всички права запазени
Благодаря!