На сцената - със осветен финал
Животите ни - тъжни и самотни,
зле написани сценарии за сериал,
на роли стойностни сме неспособни
и всеки опит свършва със провал.
И плащаш с лихви грешките си жалки,
да си перфектен невъзможно ни звучи,
ала не ни е учил никой като малки,
че кривнеш ли от пътя... ще лежиш...
Живееш ден след ден и слабо помниш,
говориш много - трябва да мълчиш,
мълчиш ли - друг говори, трудно спориш
и искаш да избягаш, но стоиш.
Сълзи в очите. Викаш, но безгласно,
крещиш наум, че искаш втори шанс,
а всичко сложно - просто е и ясно.
Заплата търсиш? Нямаш и аванс...
А че животът е суров и е нечестен,
го знаем двамата добре, нали,
и да намериш някой с прозвището "свестен"
е да разбиеш със гърдите си скали.
Недей така... мечтите нямат сила
да скрият покварените съдби,
не чакай помощ или пък закрила,
ще плащаш с лихви и ще те боли.
Не ни е учил никой като малки
какво става с нискобюджетния сериал,
зад кадър - безхарактерни и жалки,
на сцената - със осветен финал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Всички права запазени
