Прости, сърце - аз отново ти изневерих.
Раздадох те до край и всичките болки и лъжи простих.
А не трябваше - признай, не биваше отново да допусна
някой отнякъде с теб да си играй и за пореден път
до тебе да го пусна...
Прости, аз сега на теб и себе си ще обещая
да затворя всичките врати и на жалките илюзии да сложа края.
Ще заключа и душата си крехка, че току-виж -
и тя направила грешка.
Ще насъскам и разума - нека и той да знай,
че няма вяра непредадена
и само в приказките е щастливият край.
На себе си да обещая...
© Галина Кръстева Всички права запазени