Довиждане! И на автогара пак
изпращане, целувки и сълзи.
Ще дочакате ли Вашият моряк
да се завърне някой ден в зори?
Ще почука на прага изтощен
от бурите в морета и океани.
Замургавял и с шоколадов тен,
ще го целунете мили и засмяни.
И със силна обич той ще Ви дари!
Най-скъпия подарък, който взел.
Защото тя не се купува с пари,
и на морска мрежа здраво я изплел.
А тя е вечна, трайна и добра!
И в идните години занапред,
такава е – каквато е била,
не се побира само в куплет!
Атлантически океан
м.Ноември 2003 г.
от Бразилия за Германия
гр.Рио Гранде-Браке
© Цветан ЦВЕТКОВ Всички права запазени