Nov 10, 2017, 2:04 PM

На семейството

  Poetry » Other
1.3K 0 2

            Довиждане! И на автогара пак

            изпращане, целувки и сълзи.

            Ще дочакате ли Вашият моряк

            да се завърне някой ден в зори?

 

            Ще почука на прага изтощен

            от бурите в морета и океани.

            Замургавял и с шоколадов тен,

            ще го целунете мили и засмяни.

 

            И със силна обич той ще Ви дари!

            Най-скъпия подарък, който взел.

            Защото тя не се купува с пари,

            и на морска мрежа здраво я изплел.

 

            А тя е вечна, трайна и добра!

            И в идните години занапред,

            такава е – каквато е била,

            не се побира само в куплет!

 

 

            Атлантически океан

            м.Ноември 2003 г.   

            от Бразилия за Германия

            гр.Рио Гранде-Браке       

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветан ЦВЕТКОВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...