28.02.2010 г., 11:25

На Сесил

1.1K 0 0

 Носим в себе си
много хубави, тъжни изречения.

Но понякога е по-добре
да не ги изричаме, пишем.
А просто да се усмихнем.

Носим в себе си -
много меланхолия, тъга, мъгла.
Мислим, че ни вдъхновява,
а ни уморява, състарява.

Носим в себе си
толкова много неща -
изпълнени сме със съдържание.

Носим в себе си
много страхове, комплекси.
Мислим, че са по-силни от нас.


Носим в себе си
много хубави, тъжни изречения.
Но въпреки тях, можем да бъдем
щастливи момичета.
Да ни обичат и да обичамe.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Поля Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...