На сестра ми
НА СЕСТРА МИ
На перона шумен, на познатата гара,
сред морето от хора забързани,
скъпа усмивка е светлината на фара.
Прегръдка топла… сълзи неизбърсани.
Сестра ми - страж на детските ми спомени,
повежда ме към бащината къща,
запазила грижливо родните ми корени,
заради които винаги се връщам.
Старата асма отвори пазва щедра.
И като ято гълъби изпърхаха
във филм вълшебен спомени от детството -
един след друг се запревъртаха.
Видях килим от калдъръмчетата бабини,
усетих маминото сладко,
чух мъдрите слова на дядо ни
и хуморът неповторим на татко.
И детските вражди за куклата Лиляна,
моминските ни трепети и тайни,
майчината гордост... болка от измяната
и щастие от детски смях. О, спомени омайни!
Денят със тихи стъпки си заминал,
а ние, времето забравили, говорим.
Песен на щурците ни партнира,
луната умилена гледа ни отгоре.
Сестра ми, мостът между минало и днес,
с влага във очите ме гледа от перона.
Влакът ме погълна в тъмната си паст
и плаче душата за родните корени...
Прошепвам през стъклото: ”Обичам те, сестричке!"
Но вятърът открадна думите безгласни...
Дано, дано, видя го във очите ми!!!
...........................................................
С луната си припомняме мигове прекрасни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гени Всички права запазени
