На сестра ми
Сестра ми няма я сега.
В Гърция отиде, късмета си да дири.
На чужди хора да „прислужва“ тя,
да може синовете си да изучи.
Българийо, ти майка си за тях -
за чедата ти разпръснати по пътя.
Ще се завърнат някой ден при нас,
но, майко, ти за тях ще бъдеш вече чужда.
Децата на изгнаниците ще те помнят,
но ще бъдеш смътен спомен ти за тях.
Езикът твой те ще говорят,
но чужда реч ще звучи край тях.
Защо не беше по-добра родина?
Защо децата си не задържа?
Те някой ден ще се завърнат,
но няма да заварят ни майка, ни баща.
© Антония Георгиева Всички права запазени