Oct 8, 2013, 9:42 PM

На сестра ми

  Poetry » Other
679 0 0

 

На сестра ми

 

Сестра ми няма я сега.

В Гърция отиде, късмета си да дири.

На чужди хора да „прислужва“ тя,

да може синовете си да изучи.

 

Българийо, ти майка си за тях -

за чедата ти разпръснати по пътя.

Ще се завърнат някой ден при нас,

но, майко, ти за тях ще бъдеш вече чужда.

 

Децата на изгнаниците ще те помнят,

но ще бъдеш смътен спомен ти за тях.

Езикът твой те ще говорят,

но чужда реч ще звучи край тях.

 

Защо не беше по-добра родина?

Защо децата си не задържа?

Те някой ден ще се завърнат,

но няма да заварят ни майка, ни баща.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антония Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...