15.07.2014 г., 9:42 ч.

На сестра ми 

  Поезия
453 0 6

Не си отивай, моля те, сестрице!

Поне за малко още остани!

Пак виждам уморените зеници

и зная, че животът ти тежи!

 

Животът... – низ от срещи и раздели

на радостни и горестни сърца –

един и същ за живи и умрели,

за щастие и тиха самота...

 

От раждането наше той ни свързва –

аз имам теб, ти имаш своя брат –

и всеки ден по-здраво ни привързва

един към друг, на спомени богат!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??