На сестра ми
Не си отивай, моля те, сестрице!
Поне за малко още остани!
Пак виждам уморените зеници
и зная, че животът ти тежи!
Животът... – низ от срещи и раздели
на радостни и горестни сърца –
един и същ за живи и умрели,
за щастие и тиха самота...
От раждането наше той ни свързва –
аз имам теб, ти имаш своя брат –
и всеки ден по-здраво ни привързва
един към друг, на спомени богат!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
