Оплаках се. Преди да съм умрял.
Преди да разбера, че знача нещо.
Часовникът, отмерващ мен е спрял.
Долавям… някак може да е грешно–
нали смъртта е с остри сетива.
Заточени до звън от тежка горест –
ще срежа плът протегна ли ръка.
И ще мълча, защото имам доблест.
А ъгълът на зрение… боли
и с болката, която ме превива
обличам и последните вини
след всяка вест, която ще убива ...