На север от Едем. Урокът
Оплаках се. Преди да съм умрял.
Преди да разбера, че знача нещо.
Часовникът, отмерващ мен е спрял.
Долавям… някак може да е грешно–
нали смъртта е с остри сетива.
Заточени до звън от тежка горест –
ще срежа плът протегна ли ръка.
И ще мълча, защото имам доблест.
А ъгълът на зрение… боли
и с болката, която ме превива
обличам и последните вини
след всяка вест, която ще убива
добро, примесено с една любов
и капка тиха злост, за да усещам
покрусата в сърцето си… Суров,
урокът, в който дълго ще се вглеждам
е бездната родила този свят
с идеята за Ада… и за Рая.
Там „няма връзка с този абонат“
и всеки дъх отвежда ме към края.
А този край е мрак и самота,
където се сбогувам с всяка мъдрост,
където силата е в съвестта…
… ала какво е тя без капка дързост!
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
