15.06.2008 г., 12:23 ч.

На Шу 

  Поезия » Любовна
726 0 1
Мълви денят напразни думи,
а улиците пренаселено са пусти.
Разхвърлено се лутам в няколко посоки
и нещо пак забравих. Няма те да го посочиш.

Часове изтръгнати от черен, глух будилник,
реят се във времето неопределено.
Купчините мисли в понеделник
сухо ще си преповтарям до неделя.

Следобедно заглъхнали миражи
по мъртва, порцеланова стена се стичат.
Отново мислите за теб ме пазят.
Сълзите като гладни гълъби напират.

Дочаках я! Нощта, в която пак сме заедно.
Красива си, когато спиш. Омайваща!!!
Мила... бавничко си отвори очите
и погледни, колко много всъщност те обичам!!!

© Светослав Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??