На Шу
Мълви денят напразни думи,
а улиците пренаселено са пусти.
Разхвърлено се лутам в няколко посоки
и нещо пак забравих. Няма те да го посочиш.
Часове изтръгнати от черен, глух будилник,
реят се във времето неопределено.
Купчините мисли в понеделник
сухо ще си преповтарям до неделя.
Следобедно заглъхнали миражи
по мъртва, порцеланова стена се стичат.
Отново мислите за теб ме пазят.
Сълзите като гладни гълъби напират.
Дочаках я! Нощта, в която пак сме заедно.
Красива си, когато спиш. Омайваща!!!
Мила... бавничко си отвори очите
и погледни, колко много всъщност те обичам!!!
а улиците пренаселено са пусти.
Разхвърлено се лутам в няколко посоки
и нещо пак забравих. Няма те да го посочиш.
Часове изтръгнати от черен, глух будилник,
реят се във времето неопределено.
Купчините мисли в понеделник
сухо ще си преповтарям до неделя.
Следобедно заглъхнали миражи
по мъртва, порцеланова стена се стичат.
Отново мислите за теб ме пазят.
Сълзите като гладни гълъби напират.
Дочаках я! Нощта, в която пак сме заедно.
Красива си, когато спиш. Омайваща!!!
Мила... бавничко си отвори очите
и погледни, колко много всъщност те обичам!!!
© Светослав Николов All rights reserved.
