На сина ми
Това е, сине, майчина заръка
(от "вряла" и препатила жена)...
Дори сега да нямаш мъки,
дори животът ти да е една игра,
ще дойде време да се бориш с него,
че майка над детето си като орлица бди,
додето то получи привилегия
да бъде възрастен. Тогава опазù
честта си и достойнството си, сине,
без тях мъжът не струва и петак!
Съвет поискаш ли ми, ще го имаш,
но не очаквай да те крия под полата пак
и да решавам вместо теб за всичко!
Че знаещ си и можещ утвърждавай,
изкарвай с честен труд парите,
различните от тебе уважавай!
Не взимай пример, сине, от негодник,
с лентяи и безпътници недей дружи,
дори във възрастта преклонна
частица детство духом запази!
Момчето ми, на хората докрай помагай,
макар не винаги да заслужават;
момичетата не лъжи, не наранявай,
жена не трябва, сине, да се поругава!
И най-голямата ти сила, мамо,
да бъдат нежност, сигурност, опора,
сърдечен дом, уют и топло рамо,
с които като с наниз да дариш изгора!
Че точно теб отгледах, ще съм горда!
Дано възпитам те във милост и кураж!
В едно сърце - на майката ти родна,
сълза, усмивка и молитва са ти страж.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
