На сина ми
Вече чувствам: иска те света.
Ти принадлежиш му без остатък.
Майчина любов... Ех, суета.....
Все ще те деля оттук нататък...
....с театъра, съперник мой жесток.
Боят за сърцето ти си струва.
Сцената ми дава кратък срок
и след него....... ще те завоюва.
Чиги и декори, тежък грим,
влизаш лесно пак във чужда кожа.
Кой си ти? Комедиант и мим?
Гледам те с възторг от втора ложа.
Все не вярвам, че си моят син.
Друг си, непознат за мен, различен...
Грешник, странник, дявол, херувим...
Яростно, до болка те обичам....
http://www.youtube.com/watch?v=ut4L54f-qW4
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
