5.01.2019 г., 18:24 ч.  

Призрак II 

  Поезия
1290 4 1

Когато те видях,
                 във синьото море на твоите очи потънах.
В тях себе си познах,
                       магичният им светъл цвят прегърнах.

На черните ти като гарвани коси,
                            ръката си поисках да положа,
и както слънцето с лъчи, 
                        протягам се и аз към твойта кожа.

А устните ти меки, 
                   където ягодова свежест се усмихва,
изящни като горско цвете,
                               поисках да докосна и утихна.

И ако някой ден незнаен,
                        почувстваш невидима ръка на твойто рамо.
Това съм аз, безплътен и потаен,
                                      дошъл съм за да те прегърна само.
 

© Joakim from the grave Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??