Когато те видях,
във синьото море на твоите очи потънах.
В тях себе си познах,
магичният им светъл цвят прегърнах.
На черните ти като гарвани коси,
ръката си поисках да положа,
и както слънцето с лъчи,
протягам се и аз към твойта кожа.
А устните ти меки,
където ягодова свежест се усмихва,
изящни като горско цвете,
поисках да докосна и утихна.
И ако някой ден незнаен,
почувстваш невидима ръка на твойто рамо.
Това съм аз, безплътен и потаен,
дошъл съм за да те прегърна само.
© Joakim from the grave All rights reserved.