На сладки - казват се тъга, сълзи...

Ооооо, добре дошла! Ела! Седни! Тази вечер не очаквах гости,

хайде влизай и се съблечи, топло е у нас, от вчера още...

Казвай смело, тъй, по същество, кой и за какво при мен те праща,

някой казал ти е нещо, но защо сещаш се сега, че си ми важна!

Аз те чаках вчера! Закъсня! Малко ме обиди... хайде, нищо,

стига все дребнава съм била, леко си напрегната - излишно.

Сърдех ти се много от преди, малка бях прощавай, няма вече,

хайде, съблечи се остани. Кучето ли? Няма да ни пречи.

Взех си куче, да! Наместо теб?! Просто да се справям ми помага.

По прохладно го извеждам вечер, да не съм сама и луда, и недрага...

Чакай, лоша домакиня съм прости! Похапни си, пекла съм ги с воля

сладки - казват се тъга, сълзи... гълтай де! Рецептата е твоя.

Я да спреш! Какъв е този поглед - тя, вината, грам не ти прилича

толкова виновни срещам хора, ти защо се мислиш за различна!

Извинявай, само аз говоря, слушам те и без да те прекъсвам,

само за едно да те помоля, думите ми все ми се изплъзват!

Остани и утре за кафенце, работата малко ще отложиш,

пазя си за теб едно местенце, там главичка сладко да положиш...

Топло е, но малко влажно май е... От какво ли? Ти това ще кажеш,

ех, заяждам се, инато съм магаре, лая само, няма да се плашиш...

Казвай вече, кой при мен те прати? Че дошла сама си, не, не вярвам!

Толкова те виках, не разбра ли? Свикнах и без теб да се оправям.

Е, добре дошла си! Уморих те, все не спирам да говоря, хайде лягай,

утре ще те видя на разсъмване, а сега пижамата си слагай...

Само да те гушна примирено... все пак си пътувала до късно,

бяла ми Надеждо отегчена, ще те слушам вече... без да те прекъсвам!