11.08.2007 г., 16:07 ч.

На Слънцето 

  Поезия
603 0 2
(на моето слънце)


Със чистотата светла на дете,
докосваш нежно моето сърце
и караш в мене всичко да цъфти.
Ах, защо си толкова далече ти!
Тъжно е да знам, че си далеч.
Копнежът да те видя ме изгаря,
отблизо да те зърна аз, макар да знам,
че твоите лъчи ще ме ожарят!
И ще попадна в плен на любовта
и твойта топлина ще ме опари.
Орисани сами да са в света,
слънцата огнени кладат пожари.

Ще се превърна в пламък аз,
за да изгоря във твойта власт.

© Ангелина Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??