На Слънцето
(на моето слънце)
Със чистотата светла на дете,
докосваш нежно моето сърце
и караш в мене всичко да цъфти.
Ах, защо си толкова далече ти!
Тъжно е да знам, че си далеч.
Копнежът да те видя ме изгаря,
отблизо да те зърна аз, макар да знам,
че твоите лъчи ще ме ожарят!
И ще попадна в плен на любовта
и твойта топлина ще ме опари.
Орисани сами да са в света,
слънцата огнени кладат пожари.
Ще се превърна в пламък аз,
за да изгоря във твойта власт.
Със чистотата светла на дете,
докосваш нежно моето сърце
и караш в мене всичко да цъфти.
Ах, защо си толкова далече ти!
Тъжно е да знам, че си далеч.
Копнежът да те видя ме изгаря,
отблизо да те зърна аз, макар да знам,
че твоите лъчи ще ме ожарят!
И ще попадна в плен на любовта
и твойта топлина ще ме опари.
Орисани сами да са в света,
слънцата огнени кладат пожари.
Ще се превърна в пламък аз,
за да изгоря във твойта власт.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Димитрова Всички права запазени
