На среброто
Среброто в твоите коси
затварям вечер във трезора.
Заключвам сетне три врати,
да нямат достъп други хора!
Сребро е туй, а не печал!
Веднъж в живота ще се случи,
зад благородния метал,
вратите някой да заключи...,
че идва залез, после нощ,
казиното врати отвори,
а мракът ще погуби йощ
съдби човешки – много „Sorry”!
За сребърния божи дар,
дали все някой ще заплаче,
че го играха на комар
бездарни борсови играчи!
За трийсет сребърника кой
в нощта душата си заложи –
на храм от мъдрост етикет
с нищожната цена да сложи?
Оскъдни, твоите коси
потапям – миро за душата!
Водата ще се освети
и ще измие тъмнината!
На среброто, 30.07.2016 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Чардакова Всички права запазени
