Jul 21, 2018, 3:27 AM

На среброто

964 1 5

Среброто в твоите коси
затварям вечер във трезора.
Заключвам сетне три врати,
да нямат достъп други хора!

Сребро е туй, а не печал!
Веднъж в живота ще се случи,
зад благородния метал,
вратите някой да заключи...,

че идва залез, после нощ,
казиното врати отвори,
а мракът ще погуби йощ
съдби човешки – много „Sorry”!

За сребърния божи дар,
дали все някой ще заплаче,
че го играха на комар
бездарни борсови играчи!

За трийсет сребърника кой
в нощта душата си заложи –
на храм от мъдрост етикет
с нищожната цена да сложи?
Оскъдни, твоите коси

потапям – миро за душата!

 

Водата ще се освети
и ще измие тъмнината!

 

На среброто, 30.07.2016 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Чардакова All rights reserved.

Стихотворението е посветено на един велик поет и за първи път е публикувано в творческия ми Фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 30.07.2016 г., 10,16 часа. Съдбоносно! 

Comments

Comments

  • Благодаря Ви, Г-жо Ангелова, точно този ефект "Еха!" целях със стихото! Бъдете здрави!
  • Еха! Еха! И пак: Еха!
  • Благодаря Ви, Светулка, името на лирическия герой/героиня е част от творческата тайна! Моето стихотворение е подарък към конкретен творец, който аз много ценя! Вече е харесано от него. Нека не разкривам цялата тайна, от уважение към всички творци! Вие сте Светла, нали?! Желая Ви много светлина и успехи! Поздрави!
  • Благодаря Ви, радвам се, че стихотворението Ви е харесало, г-н Недялков! Желая здраве, успехи, и сребро в косите!
  • Хареса ми! Позволи ми да попитам кой е поетът?

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...