21 jul 2018, 3:27

На среброто

978 1 5

Среброто в твоите коси
затварям вечер във трезора.
Заключвам сетне три врати,
да нямат достъп други хора!

Сребро е туй, а не печал!
Веднъж в живота ще се случи,
зад благородния метал,
вратите някой да заключи...,

че идва залез, после нощ,
казиното врати отвори,
а мракът ще погуби йощ
съдби човешки – много „Sorry”!

За сребърния божи дар,
дали все някой ще заплаче,
че го играха на комар
бездарни борсови играчи!

За трийсет сребърника кой
в нощта душата си заложи –
на храм от мъдрост етикет
с нищожната цена да сложи?
Оскъдни, твоите коси

потапям – миро за душата!

 

Водата ще се освети
и ще измие тъмнината!

 

На среброто, 30.07.2016 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Чардакова Todos los derechos reservados

Стихотворението е посветено на един велик поет и за първи път е публикувано в творческия ми Фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 30.07.2016 г., 10,16 часа. Съдбоносно! 

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви, Г-жо Ангелова, точно този ефект "Еха!" целях със стихото! Бъдете здрави!
  • Еха! Еха! И пак: Еха!
  • Благодаря Ви, Светулка, името на лирическия герой/героиня е част от творческата тайна! Моето стихотворение е подарък към конкретен творец, който аз много ценя! Вече е харесано от него. Нека не разкривам цялата тайна, от уважение към всички творци! Вие сте Светла, нали?! Желая Ви много светлина и успехи! Поздрави!
  • Благодаря Ви, радвам се, че стихотворението Ви е харесало, г-н Недялков! Желая здраве, успехи, и сребро в косите!
  • Хареса ми! Позволи ми да попитам кой е поетът?

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...