Разгръщам овехтялата тетрадка и спомени далечни лумват в мен. Тя, младостта, завръща се за кратко, чрез стихове, изляти в тъжен ден. По листите следи - горчиви сълзи, размазан почерк, плачещи слова, болезнени емоции и... скрупули, пропили се дълбоко в същността. Наднича първата любов страхливо, по-плаха от подгонена сърна. Тя моли за внимание, свенливо, безгласно се заклева в вечността. Редят се думите, по детски чисти, изплакани самотно във нощта. Мечтателно очакващи, лъчисти, бликнали от девствена душа. И ето ден, във който мълчаливо отворила тетрадката, стоя с сълзи в очите, но щастливи, защото съм на среща с... любовта. |
© Таня Мезева Всички права запазени