на старата пейка
Забравени мисли
от някой незнаен поет,
на лунната пейка в парка
лежат издълбани -
тъжни думи за край,
думи бели, от свян премълчани,
думи, нечий рай завещали,
тихо от нощното слънце огряни.
Забравени мисли -
птици, тишината изпяли,
на старата пейка в парка
като в клетка лежат издълбани -
тъжни думи за край,
думи бели, от свян премълчани,
думи, нечий рай завещали,
тихо от нощното слънце огряни.
Забравени мисли
от някой незнаен поет,
на лунната пейка в парка
влюбени двама събрали,
за да си кажат -
тъжни думи за край,
думи бели, от свян премълчани,
думи, нечий рай завещали,
тихо от нощното слънце огряни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емо Всички права запазени
