На старата уличка, само с една думичка..

Прехапвам устни,

безжалостно стискам очи,

спомени нахлуват - тихо и силно боли...

Закривам лицето си,

срам ли е, не знам,

но ето, ти се появяваш там,

по-истински, по-добър от всички досега...

А аз вървя... напред и сама.

Казах ти сбогом толкова пъти,

как не се спрях...?!

Вървя и не спирам,

вървя, но бавно умирам.

Знам, че ти остана там, отзад,

в старата уличка, без никаква думичка...

Сега, когато отпивам болката,

когато докосвам мрака вместо теб,

когато искам да те върна и просто...

просто да те прегърна...

Ти изчезваш, в някаква далечна уличка,

не чувам нито думичка...

И боли, и кърви сърцето отвътре,

безмилостна скръб обвзема душата ми.

Знам, че сега си сам, недоразбран,

знам, че тъжиш, но не искам и да мълчиш...!

Продължавам да искам, да чакам, да се моля...

Да, аз вярвам, че някой ден ще се срещнем на същата

стара уличка и само с една думичка ще си върнем... радостта!