На старата уличка, само с една думичка..
Прехапвам устни,
безжалостно стискам очи,
спомени нахлуват - тихо и силно боли...
Закривам лицето си,
срам ли е, не знам,
но ето, ти се появяваш там,
по-истински, по-добър от всички досега...
А аз вървя... напред и сама.
Казах ти сбогом толкова пъти,
как не се спрях...?!
Вървя и не спирам, ...