На старата уличка, само с една думичка..
Прехапвам устни,
безжалостно стискам очи,
спомени нахлуват - тихо и силно боли...
Закривам лицето си,
срам ли е, не знам,
но ето, ти се появяваш там,
по-истински, по-добър от всички досега...
А аз вървя... напред и сама.
Казах ти сбогом толкова пъти,
как не се спрях...?!
Вървя и не спирам,
вървя, но бавно умирам.
Знам, че ти остана там, отзад,
в старата уличка, без никаква думичка...
Сега, когато отпивам болката,
когато докосвам мрака вместо теб,
когато искам да те върна и просто...
просто да те прегърна...
Ти изчезваш, в някаква далечна уличка,
не чувам нито думичка...
И боли, и кърви сърцето отвътре,
безмилостна скръб обвзема душата ми.
Знам, че сега си сам, недоразбран,
знам, че тъжиш, но не искам и да мълчиш...!
Продължавам да искам, да чакам, да се моля...
Да, аз вярвам, че някой ден ще се срещнем на същата
стара уличка и само с една думичка ще си върнем... радостта!
© Полина All rights reserved.