Егото е твоята присъда,
Завист към избраник и апломб.
Пътят ти към храма е потребност,
крачиш най-висок в тълпа от гноми.
Призива за праведност ще плащаш.
Ще те възхваляват с обстрел.
Разпни го, предателства от верни,
щом вървиш към истинската цел.
Идва ден за истината древна,
всеки по един ще се смири.
Всъщност, вярата е дарба земна.
И оставя в небето светлинки.
© Христина Комаревска Всички права запазени