На свечеряване
Отмаряш си, дядо, пред райските порти
с цигарата - дяволски серт.
И ангели бели на гневни кохорти
осъждат те – тръбен концерт.
Надпяваш ги с твоята “Дено, ой, Дено”,
отлитат, незнайно къде...
А баба ми Денка със звънко вретено
къделята облак преде.
Търкулва се слънцето – медена пита -
и хуква след нея денят.
Самотният вятър брадясал се скита,
в душата му грижи гнездят.
Провижда се пътят ми – право в небето.
За земното шия торба.
И светло, и тъмно ще ми е отнето –
какво ли тя може побра?
А лунният резен е няма камбана,
изхлузен от дядо цървул.
Как искам завинаги тук да остана!
Но Господ си свирка, не чул.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аноним Всички права запазени
