На Свети Валентин умря любовта
Промяната във формите ми ме караше да пея.
Езикът им не беше труден за разбиране
и не веднъж ме изчервяваше пред момчетата.
Майка ми не ме учеше на това
и малко или много аз преувеличих децибелите им.
Лошо време и лоша компания в нечия къща
полази „паяци” и ме завладя
безкрайно дълго и безкрайно далеч ...
Без романтика, ужасно вероломно
се разпадах, крещейки „Не!”,
и мразех себе си и тях.
Имаше клетви и все лъжливи,
нечии синове, които ме взеха за луда,
направиха всичко, за да отрекат.
„Такива като мен!” – Каква съм аз?
Това тяло бе мое, но не можех да го гледам.
Навсякъде миришеше на кръв,
синини и бледност дълбаеха живота,
а аз се учех да възкръсвам.
Това, което трябваше да е най-хубаво,
вече никога нямаше да бъде.
Напразно всичките пера и четки,
напразно „Ромео и Жулиета”,
напразно радостта да съм жена.
Не се опитвам да докосна струните ви,
не пиша шедьовър,
не е подготвен номер, за да ви изпитам.
На Свети Валентин умря любовта.
Аз останах, въпреки меланхолията,
гледах красивите лица на момичетата,
свързаните ръце, прегръдките и целувките
и ден след ден се завръщах при себе си,
тихо и неусетно, докато ми говореха
и растяха пред мен с нежните си форми,
а аз разбирах, ох, как разбирах езика им,
но не можех да ги спася!© Дими Фильова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти, Мойра, усмихнат ден!
-
Как съм пропуснала този стих Дими...
толкова разтърсващ... -
Благодаря ти много, Вили, че отново прочете и коментира стиха ми. Радвам се че ти харесва! Поздрави от сърце!
-
"...гледах красивите лица на момичетата,
свързаните ръце, прегръдките и целувките
и ден след ден се завръщах при себе си,
тихо и неусетно, докато ми говореха
и растяха пред мен с нежните си форми,
а аз разбирах, ох, как разбирах езика им,
но не можех да ги спася!..."
Не зная как се получи, но отново ми се прииска да помълча пред този стих! Много правдиво е написано!
-
Мълчанието ти казва много! Благодаря ти, Неда!
-
Думите ми мълчат. Не смеят пред този стих...
-
Благодаря ти, Вили! Благодаря, че го усети!
-
Това е животът! Би възкликнал всеки и след това само ще се замисли! Истински е написано!
-
Благодаря ви, Ласка, Людмил, Злати и Ечи! МНого ме зарадвахте, че прочетохте и коментирахте стиха ми, прегръщам ви и ви пожелавам само хубави неща да ви се случват.
-
Просълзи ме, много болка в думите ...
Замислящ, тъжен и много поучителен.
Прекрасен стих Дими.
Поздрав за теб ... усмивката изчезна малко. -
Притискат тези твои думи. Поздрави, Дими.
-
Тъжно...
Поздрав за стиха! -
Благодаря ви, приятели, много съм трогната от вниманието ви! Да, Ина, този стих го публикувах за първи път в сйта"Хулите", а по-късно във в."Труд". Но най-вече вашите хубави думи ме накараха да разбера какво съм написала. Благодаря ви пак и ви прегръщам с много обич!
-
голяма майсторка
-
Страхотен трогателен стих, който те кара да се замислиш къде е истинската любов и да видиш какво е останало от теб в този безчувствен и студен свят.Много е поучително.Браво!
-
подкрепям Стефан - истинската любов наистина не се влияе от празници. тя е празник! силно, Дими!
-
Птиците освен, че летят те и пеят, не спирай да летиш и пееш!!!
Ти освен, че си много добра поетеса си и един прекрасен човек!!! -
Тъжно, но...нали се завърна към себе си, Дими?
Поздрави! -
Много силен текст,Дими! Буди към размисъл!
Поздрав! -
Много тъжен и болезнен стих!
Много болка и горчиви спомени си
събрала в тези редове!
Поздравявам те! -
Благодаря ви, Насе и Вероника. И аз ви прегръщам, мили!
-
Болка струи от стиха ти
-
Благодаря ви, Креми, Гери, Христо и Светльо! Обичам Силвия Плат и е невероятно мило да ме сравниш с нея, благодаря ти! Някои неща е по-добре да се забравят, но понякога точно споделянето е най-добрият начин за това!
-
Много ми хареса стиха ти!!! Поздрави, Дими!!!
-
Дими... много болезнен стих, много...
Поздравявам те за силните думи и те прегръщам!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
