Горчи животът, устремът е сладък,

а пътят води винаги натам...

И ни е равен, нито пък е гладък,

но страшно е да бъдеш вечно сам.

Какво самичък можеш да направиш?

Къде ще стигнеш, щом не си със друг?

И как тогава грешки ще поправиш,

като младеж, като баща, съпруг?

От някой трябва чинно да се учиш,

но трябва ти да търсиш и съвет.

И някъде във нещо ли се случиш

ще трябва да си имаш и късмет.

Обхванат от мераците човешки,

понякога ще гледаш и встрани.

И те ще бъдат и малките ти грешки,

и по гърба ти – белите слани.

Но гледаш ли напред с очите свежи

и даже, и да губиш вече дъх,

преди пред теб на път да се заскрежи

ще стигнеш ти накрая своя връх.