10 апр. 2018 г., 19:54

На своя връх

528 1 1

Горчи животът, устремът е сладък,

а пътят води винаги натам...

И ни е равен, нито пък е гладък,

но страшно е да бъдеш вечно сам.

 

Какво самичък можеш да направиш?

Къде ще стигнеш, щом не си със друг?

И как тогава грешки ще поправиш,

като младеж, като баща, съпруг?

 

От някой трябва чинно да се учиш,

но трябва ти да търсиш и съвет.

И някъде във нещо ли се случиш

ще трябва да си имаш и късмет.

 

Обхванат от мераците човешки,

понякога ще гледаш и встрани.

И те ще бъдат и малките ти грешки,

и по гърба ти – белите слани.

 

Но гледаш ли напред с очите свежи

и даже, и да губиш вече дъх,

преди пред теб на път да се заскрежи

ще стигнеш ти накрая своя връх.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...