Рано, рано, отзарана - всички в блока по покана

се събират за събрание и затихват с внимание.

Чува се тук мъжки глас, на съседа – дядо Спас:

- Трябва в блока да сме мили! Да сме истински вежливи! -

със съседи, квартиранти и да търсим варианти…

- Варианти, за какво? - пита възрастна жена,

с разчорлена коса…

- Как, не знаете ли, брееей! Ще ни трябва малко спрей.

Да напишеме на всички във мазетата вратички:

Влез, използвай, разчисти и боклука изхвърли!

Но да не забравим пак, че ни трябва и капак.

Да го турим на тавана. Другият къде се дяна?

А пък в асансьора стар - липсва копче. Коментар?

Шум настана, без съмнение, всеки дава свойто мнение.

Но отново дядо Спас, укроти ги с мощен глас:

- Тишина! Да не забравим какво още да оправим.

Моля! Слушайте сега и мислете за това!

На последния етаж, ще ни трябва демонтаж.

има счупена врата и ще търсим дограма.

Покривът пък е протекъл, а и срокът му- изтекъл.

Ето, че наред се включи и Иван, за да заключи:

- Ми какво ще го умуваме, хайде бързо да гласуваме!

Колко лева да сберем, на кого да ги дадем.

Тук от първите етажи, се завикаха „шантажи“.

Новите пък наематели, бяха като наблюдатели.

Тихо, мигайки с очи, бавно клатеха глави.

Е, решение се взе: Някой средства да сбере.

И капак да се постави, покривът да се оправи.

А вместо старата врата, да се сложи дограма.

Тъй на дългото събрание се напомни с ВНАМАНИЕ

Да сме в блока всички мили! Да сме истински вежливи!

Да се пази тишина и поддържа чистота!

Обед стана и съседите приключиха с беседите.

Тихо всеки се прибра да почива у дома.

В тишината шум се чу, някой музика наду.

През прозорците пък яко, си изтупваха „напряко“

боклучак и куп трохи две усмихнати жени.

Прахоляк и мръсотия като няква дреболия.

И хартии разпилени...

Много думи - пропилени!