19.05.2012 г., 1:01  

На Сън ли?

730 0 1

На Сън ли?

И тази нощ Сънувам те отново -
изгарящи очи, гальовно слово,
луната очерта ми поглед мил,
в крилото си ме беше приютил!

Звезди блестят в омая озарени,
очи искрят - жадни, замъглени,
душите жарки в танца устремени,
в изгарящо блаженство потопени!

Докосване, с милувките политам,
към необятни брегове и светове,
а там се рея в облаците с ритъм,
от страст, през бури и във ветрове!

Какъв Екстаз, каква Любов, Омая,
разстила се навред, надлъж и шир!
Къде съм? В Сън ли? Веч не зная...
Но искам да остана в тоз Всемир!

Лъчиста

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тази творба е моя преработка от старата ми версия, която беше много тъжна и сега реших да я променя и да и дам един красив и романтичен край, като завършек...
    Промяната е от вторият стих натам....
    ... Ето старият вариант, от първите ми публикации още:...
    НАСЪН!


    И тази нощ сънувах те отново -
    изгарящи очи, гальовно слово,
    луната очерта ми поглед мил,
    в крилото си ме беше приютил!


    Звезди блестяха, с омая озарени,
    очи искряха - жадни, замъглени,
    душите жарки, в танца устремени,
    в изгарящо блаженство потопени!


    Така полека разумът ти се смири,
    загаснаха отчасти нашите мечти,
    дойде моментът - вече се насити
    и страсти бурни с времето засити!


    Събудих се в тъмата непрогледна,
    дори в съня поисках да приседна,
    сълзи печални зароних до зори,
    за края наш, любими... тъй боли!

    Поли Здравкова

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...