На татко
О, татко, татко...как ми липсваш!
Понякога поплаквам нощем,
с притворени очи разлиствам
спомените мили и сънувам още...
онези мигове със теб - щастливи...
и преходите летни в планината...
и хумора...игрите закачливи...
и вярата ти силна,в мен самата -
като прохождах още, във живота...
Ти, даваше ми толкоз сили -
с душевност и човещина имотен,
с разбиране - щом бях се провинила!
Когато ми е,татко, много тежко,
аз знам вратата за към тебе -
споменът...и в сълзите си, нежно
го пазя, тъй красив е - като лебед!
Сега си Ангел, знам, небесен -
помагащ ми със свойта мисъл,
да бдиш над мен, в ефир понесен -
с отвъдна обич, татко, си орисан!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Pepi Petrova Всички права запазени
