May 9, 2017, 5:10 PM

На татко

  Poetry
619 7 15

О, татко, татко...как ми липсваш!

Понякога поплаквам нощем,

с притворени очи разлиствам 

спомените мили и сънувам още...

 

онези мигове със теб - щастливи... 

и преходите летни в планината...

и хумора...игрите закачливи...

и вярата ти силна,в мен самата - 

 

като прохождах още, във живота...

Ти, даваше ми толкоз сили - 

с душевност и човещина имотен, 

с разбиране - щом бях се провинила!

 

Когато ми е,татко, много тежко,

аз знам вратата за към тебе - 

споменът...и в сълзите си, нежно 

го пазя, тъй красив е - като лебед!

 

Сега си Ангел, знам, небесен -

помагащ ми със свойта мисъл, 

да бдиш над мен, в ефир понесен - 

с отвъдна обич, татко, си орисан!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Pepi Petrova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...