О, татко, татко...как ми липсваш!
Понякога поплаквам нощем,
с притворени очи разлиствам
спомените мили и сънувам още...
онези мигове със теб - щастливи...
и преходите летни в планината...
и хумора...игрите закачливи...
и вярата ти силна,в мен самата -
като прохождах още, във живота...
Ти, даваше ми толкоз сили -
с душевност и човещина имотен,
с разбиране - щом бях се провинила! ...