9 may 2017, 17:10

На татко

  Poesía
623 7 15

О, татко, татко...как ми липсваш!

Понякога поплаквам нощем,

с притворени очи разлиствам 

спомените мили и сънувам още...

 

онези мигове със теб - щастливи... 

и преходите летни в планината...

и хумора...игрите закачливи...

и вярата ти силна,в мен самата - 

 

като прохождах още, във живота...

Ти, даваше ми толкоз сили - 

с душевност и човещина имотен, 

с разбиране - щом бях се провинила!

 

Когато ми е,татко, много тежко,

аз знам вратата за към тебе - 

споменът...и в сълзите си, нежно 

го пазя, тъй красив е - като лебед!

 

Сега си Ангел, знам, небесен -

помагащ ми със свойта мисъл, 

да бдиш над мен, в ефир понесен - 

с отвъдна обич, татко, си орисан!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Pepi Petrova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...