2.07.2007 г., 13:47

На татко

1.2K 0 12

На татко


Къщата. Черешите на двора.

Едната е изсъхнала от мъка.

Дуварът. Розата напъпила.

Асмата тъжна от разлъката.


Очаквам стъпките да чуя.

Гласът. Очите ти замислени.

Тъгата си на прага ще събуя.

И спомените ще разлистя.


Хармониката в шкафа скрита.

Гъдулката потънала във прах.

Книгите в строй се подредиха.

Очакват внуците да ги четат.


Чардакът. Стълбата проскърцва.

Ветрец полъхва. Вън е лятна жал.

А вътре в мен прохлада тиха.

Почивай... Всичко светло си ми дал!


Но две години вече. Днес е втори.

Светът затвори свод за теб.

Живот. Не можеш го повтори.

Не ме мисли.  Вървя напред...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теди Савчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...