2.07.2007 г., 13:47

На татко

1.2K 0 12

На татко


Къщата. Черешите на двора.

Едната е изсъхнала от мъка.

Дуварът. Розата напъпила.

Асмата тъжна от разлъката.


Очаквам стъпките да чуя.

Гласът. Очите ти замислени.

Тъгата си на прага ще събуя.

И спомените ще разлистя.


Хармониката в шкафа скрита.

Гъдулката потънала във прах.

Книгите в строй се подредиха.

Очакват внуците да ги четат.


Чардакът. Стълбата проскърцва.

Ветрец полъхва. Вън е лятна жал.

А вътре в мен прохлада тиха.

Почивай... Всичко светло си ми дал!


Но две години вече. Днес е втори.

Светът затвори свод за теб.

Живот. Не можеш го повтори.

Не ме мисли.  Вървя напред...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теди Савчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....