2 jul 2007, 13:47

На татко

  Poesía
1.2K 0 12

На татко


Къщата. Черешите на двора.

Едната е изсъхнала от мъка.

Дуварът. Розата напъпила.

Асмата тъжна от разлъката.


Очаквам стъпките да чуя.

Гласът. Очите ти замислени.

Тъгата си на прага ще събуя.

И спомените ще разлистя.


Хармониката в шкафа скрита.

Гъдулката потънала във прах.

Книгите в строй се подредиха.

Очакват внуците да ги четат.


Чардакът. Стълбата проскърцва.

Ветрец полъхва. Вън е лятна жал.

А вътре в мен прохлада тиха.

Почивай... Всичко светло си ми дал!


Но две години вече. Днес е втори.

Светът затвори свод за теб.

Живот. Не можеш го повтори.

Не ме мисли.  Вървя напред...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теди Савчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...