На татко
На татко
Къщата. Черешите на двора.
Едната е изсъхнала от мъка.
Дуварът. Розата напъпила.
Асмата тъжна от разлъката.
Очаквам стъпките да чуя.
Гласът. Очите ти замислени.
Тъгата си на прага ще събуя.
И спомените ще разлистя.
Хармониката в шкафа скрита.
Гъдулката потънала във прах.
Книгите в строй се подредиха.
Очакват внуците да ги четат.
Чардакът. Стълбата проскърцва.
Ветрец полъхва. Вън е лятна жал.
А вътре в мен прохлада тиха.
Почивай... Всичко светло си ми дал!
Но две години вече. Днес е втори.
Светът затвори свод за теб.
Живот. Не можеш го повтори.
Не ме мисли. Вървя напред...
© Теди Савчева All rights reserved.
