На тавана съм скрила мечтите си
На тавана съм скрила мечтите си,
пепелясаха в стария скрин.
До живота писма недописани
се зазидаха в моя комин.
На тавана – с молците и мишките –
си навивах от мисли кълбета.
Насновах ги. Обримчих въздишките
и заключих ги с десет резета.
На тавана от мамини дрехи
с пъстри кръпки съших си душата.
От палтото на татко – доспехи
си направих. Сковах самотата.
На тавана запалих на клада
всички спомени, празни надежди.
По-горещи от огъня в Ада
са с лъжите ти глухите срещи...
На тавана във ъгъла прашен
се търкаля сърце от хартия.
Там очаква присъдата. Страшен
е палачът му – снимка в кутия.
На тавана съм скрила мечтите си,
пепелясахме заедно с тях.
Ех, живот, от творби недописани
те надиплих, скроих и излях...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени
