на Таз
Окапа вечността, събрана в истини.
Изгнива бавно гроба на душата ми.
Посърнала, изгубена, подтисната,
се стрелвам в паралелност непозната...
Лекувай ме с вълшебно отношение,
стопявай страхове и тъмномислия.
Загатвай ми тъй нужните решения
и ако прецъфтя - ти пак разлиствай ме!
Не ме съди, когато съм разстроена
и думите изтръгват се фалцетни.
Не съм боец - наивно съм устроена,
но оценявам миговете цветни...
Не ме губи. Учи ме. Убеждавай ме...
И в мислите ми своя смях разплисквай.
Усещай ме. И с нежно прекрояване
ме превърни в това, което искам!
07.11.2008г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Белчева Всички права запазени
