Jan 4, 2009, 10:22 AM

на Таз 

  Poetry » Love
1204 0 7

Окапа вечността, събрана в истини.

Изгнива бавно гроба на душата ми.

Посърнала, изгубена, подтисната,

се стрелвам в паралелност непозната...

 

Лекувай ме с вълшебно отношение,

стопявай страхове и тъмномислия.

Загатвай ми тъй нужните решения

и ако прецъфтя - ти пак разлиствай ме!

 

Не ме съди, когато съм разстроена

и думите изтръгват се фалцетни.

Не съм боец - наивно съм устроена,

но оценявам миговете цветни...

 

Не ме губи. Учи ме. Убеждавай ме...

И в мислите ми своя смях разплисквай.

Усещай ме. И с нежно прекрояване

ме превърни в това, което искам!

 

07.11.2008г.

 

© Милена Белчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??