daik (Георги Динински)
355 485
15.08.2005 г., 0:07 ч.

На теб 

  Поезия
871 0 2
Таз вечер почукай,почукай
и след моето “влез” отвори,
приседни ето тук, ето тук и
своята мъка със мен сподели.
Път ли изгуби и търсиш наслука
слънчеви зайчета в прашните дни,
или без повод дошла си ,от скука ,
просто защото сме двама сами.
Моля те само почукай!Почукай,
но омагьосано мрака мълчи.
Как да отворя ,когато си тук и
в моята памет следиш ме с очи.

© Георги Динински Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно е!/6/
  • Попита някога, веднъж,
    "Не си ли виждал някъде дъжда"
    тогава отговора си неполучи,
    дъжда стоял е на твойта порта
    но не дъжда на "Самотен мъж,
    приел последната заблуда",
    а дъжда намерил време,...
    Дъждът,разбиращ - че само с него ти се говори....

    Достави удоволствие от прочита, благодаря!
Предложения
: ??:??