15.08.2005 г., 0:07 ч.

На теб 

  Поезия
5.0 / 3
974 0 2
Таз вечер почукай,почукай
и след моето “влез” отвори,
приседни ето тук, ето тук и
своята мъка със мен сподели.
Път ли изгуби и търсиш наслука
слънчеви зайчета в прашните дни,
или без повод дошла си ,от скука ,
просто защото сме двама сами.
Моля те само почукай!Почукай,
но омагьосано мрака мълчи.
Как да отворя ,когато си тук и
в моята памет следиш ме с очи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Динински Всички права запазени

Предложения
  • Стая, две картини. Отляво аз, отдясно ти. И слънцето с лъчи изгаря, разливат се отронени сълзи. А ня...
  • Колко дълго към теб съм пътувал, колко дълго към теб съм вървял, колко буйни реки съм преплувал и на...
  • Не ме забърквай в твоята история, на мелеща напразно воденица. Любим си. Аз любима на теория, на пра...

Още произведения »