15.08.2005 г., 0:07

На теб

1.1K 0 2
Таз вечер почукай,почукай
и след моето “влез” отвори,
приседни ето тук, ето тук и
своята мъка със мен сподели.
Път ли изгуби и търсиш наслука
слънчеви зайчета в прашните дни,
или без повод дошла си ,от скука ,
просто защото сме двама сами.
Моля те само почукай!Почукай,
но омагьосано мрака мълчи.
Как да отворя ,когато си тук и
в моята памет следиш ме с очи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Динински Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно е!/6/
  • Попита някога, веднъж,
    "Не си ли виждал някъде дъжда"
    тогава отговора си неполучи,
    дъжда стоял е на твойта порта
    но не дъжда на "Самотен мъж,
    приел последната заблуда",
    а дъжда намерил време,...
    Дъждът,разбиращ - че само с него ти се говори....

    Достави удоволствие от прочита, благодаря!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...