Aug 15, 2005, 12:07 AM

На теб

  Poetry
1.1K 0 2
Таз вечер почукай,почукай
и след моето “влез” отвори,
приседни ето тук, ето тук и
своята мъка със мен сподели.
Път ли изгуби и търсиш наслука
слънчеви зайчета в прашните дни,
или без повод дошла си ,от скука ,
просто защото сме двама сами.
Моля те само почукай!Почукай,
но омагьосано мрака мълчи.
Как да отворя ,когато си тук и
в моята памет следиш ме с очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Динински All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно е!/6/
  • Попита някога, веднъж,
    "Не си ли виждал някъде дъжда"
    тогава отговора си неполучи,
    дъжда стоял е на твойта порта
    но не дъжда на "Самотен мъж,
    приел последната заблуда",
    а дъжда намерил време,...
    Дъждът,разбиращ - че само с него ти се говори....

    Достави удоволствие от прочита, благодаря!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...