Не ме забърквай в твоята история,
на мелеща напразно воденица.
Любим си. Аз любима на теория,
на практика съм сламена вдовица.
И мълниите ми подпалват сламата,
любов ли? Просто странен нелогизъм.
Не плача,не! Не си подлагай рамото!
Заплача ли, ще хванеш ревматизъм.
Теория, но много относителна,
излитам виж, с искрите през комина.
Не съм ти вече сламката спасителна
и пепелта от сламата изстина...
© Надежда Ангелова Всички права запазени