На теб
Таз вечер почукай, почукай
и след моето “влез” отвори,
приседни ето тук, ето тук и
своята мъка със мен сподели.
Път ли изгуби и търсиш наслука
слънчеви зайчета в прашните дни,
или без повод дошла си, от скука,
просто защото сме двама сами.
Моля те - само почукай! Почукай,
но омагьосано мракът мълчи.
Как да отворя, когато си тук и
в моята памет следиш ме с очи.
1978 г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Динински Всички права запазени
Браво!
